Килимарството в Чипровци

Началото

Според Йордан Захариев производството на чипровски килими води началото от 1720 г., след завръщане на избягалото население по време на чипровското въстание. Към средата на XIX в. известният пътешественик, историк и художник Феликс Каниц посещава нашите земи и оставя много рисунки и пътеписи, в които свидетелстват за висока оценка на чипровските и пиротски килими.

По време на турското робство чипровчани са си плащали данъка с килими – малки молитвени килимчета за армията. Всяка година турската армия е правила поръчка в Берковица за изработване на 8 000 килима.
Въпреки робството, чипровският килим е посещавал изложения като 1877 г. на изложение в гр. Калифа, Америка в списъка на експонатите от Берковица фигурира и чипровски килим.
През 1879 г. Феликс Каниц пише, че чипровския килим е бил отличен с първа награда на виенското изложение и, че са много търсена салонна украса. Толкова се покачил интереса към него, че парижките, берлинските, рейнските и австрийските фирми спорят кой да имитира тези великолепни по тонове произведения на изкуството, създадени по традиционен път.

Около 1890 г. от Австрия се внасят снимки на нови модели, които жените ползват в работата си.
Чипровци вече не участва в изложения с посредничество на Берковица. На Първото изложение в Пловдив (1894 г.) Минчо Попов печели сребърен медал.
През 1894 г. са получени златни медали в Брюксел и в Анверс (Белгия)
През 1905 г. – сребърен медал в Лиеж (Белгия).
1907 г. Михалко Д. Минкин донася златен медал от Лондон.

Феликс Каниц пише: „С приготвянето на тъмните цветове, главно кафяво и черно, с поставянето на простия домашен стан, както и с уморителното поставяне на нишките се занимават само мъжете. Докато изборът на мострата, цветовете и самото тъкане е предоставено на жените.“

Килимарството през годините

В книгата „Чипровски килими“ Димитър Станков описва, че след Освобождението от турско робство килимарките започнали „работа на зелено“ – търговецът закупувал вълната и сам я боядисва, като преди това я дава на тъкачката за изпридане, а след това за изтъкаване на килима и определя модела, който майсторката трябва да изработи. Така дейността на тъкачката се свежда до сляпо копиране на известен модел. В създаването на нови модели тя не участва, а се интересува от тъкането дотолкова, доколкото се касае нейното съществуване. Това води до художествен упадък. В стилово отношение започват да се появяват мотиви, които са взети от чужди образци, разработени върху милиметрова хартия.

През 1912 г. Врачанската окръжна постоянна комисия разкрива в Чипровци Килимарско училище с тригодишен курс на обучение. То се е помещавало в сградата на Димитър Минкин, която е служела за предачница и бояджийница. Издръжката му е поета от държавата, а наемът на сградата – от общината. Първата учителка е Костадинка Георгиева от Цариброд, а първите ученички са чипровчанките Цена Ст. Пулинска, Невена Михалкова Минкина, Мария Ив. Нешина и др. Завършилият сливенското училище, Иван Пешов Попов учи чипровчани да работят с новите анилинови бои.

След Първата световна война 1921 г. училището е преместено в сградата на Сандо Кузмин, където преподава Тодорка Василева от Котел. Тя учи момичетата на килимена тъкан в квадрати, плетиво и персийска тъкан. Така се създават нови модели килими. „Модерният чипровски килим”, както тогава го наричат, е предшественик на съвременните гоблени.

1920 г. се създава Чипровско работническо килимопроизводително кооперативно дружество „Ръчен труд“, но реално започва работа 1922 г.

1941-1946 г. към кооперацията се организират едномесечни курсове по тъкане.

1965 г. ръководството на кооперацията се заема сериозно с въпроса за художественото изпълнение на чипровския килим. Изработени са стенни килими по проекти на художника Димитър Станков, проф. Дечко Узунов, текстилеца Марин Върбанов и художника Никола Николов. Изпълняват ги Райна Минчева (с най-високо качество в кооперацията), Вита Батинска, Радка Софрониева, Мария Кузмова, Мария Кузмина…

По това време по инициатива на кооперацията е воден кръжок по килимарство в училището.

1970 г. училището поема воденето на кръжока.

1977 г. училището се премества в нова сграда и ръководители са Катка Димитрова, Иванка Гоцова и Йорданка Йосифова.

1979 г. Йорданка Йосифова, Иванка Гоцова и Съветка Бонкинска изтъкават герба на Петър Парчевич по проект на Лиляна Чаушева.

1981 г. Кръжокът по килимарство с ръководител Йорданка Йосифова взема участие в няколко асамблеи „Знаме на мира“.

1987 г. Към СОУ “Петър Парчевич”, Йорданка Йосифова заедно с Никола Николов, създават паралелка със засилено изучаване на рисуване и професионална насоченост текстил с преподаватели, световно известни художници-текстилци Владимир Овчаров, Галя Георгиева, Лиляна Чаушева.

Ръководството на училището се сменя. След завършването на първите паралелки започва упадък на създаденото.

След 1998 г. паралелка с професионална насоченост текстил реално не съществува.

През 1998 г. Велика Чушкарева (сега Стоева) и Йоана Чушкарева (завършила паралелката с насоченост текстил), подкрепени от своите родители Иван Чушкарев и Йорданка Йосифова, създават фирма за производство и продажба на чипровски килими ЕТ "Чушкарчето".

2002 г. ЕТ "Чушкарчето" съвместно с Пламка Иванова организират курсове за килимарки към бюрото по труда.

От 2005 г. ЕТ "Чушкарчето" взема участия в международни изложения, където популяризира чипровския килим.

2014 г. Традицията за изработване на чипровския килим е вписана в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.

От 2023 г. ЕТ "Чушкарчето" организира индивидуални уроци, двудневни и четиридневни работилници, представящи занаята и живота на килимарката.